Бели джуджета

1. Как си образуват бели джуджета

Когато звездата е изхвърлила вече обвивката си и е изчерпала целия си запас от ядрено гориво, тя не може повече да противостои на гравитационните сили и започва отново бързо да се свива (този процес се нарича гравитационен колпас). В зависимост от масата на звездата, която е останала, гравитационният колпас довежда до различни крайни стадии в еволюцията на звездите.

Единият от тях е стадият на белите джуджета. Той се реализира при сравнително малки маси. Гравитационното свиване предизвиква много силно повишаване на температурата и налягането, което довежда до пълно йонизиране на звездното вещество - електроните се откъсват от атомните ядра и образуват електронен газ. В това състояние свободните електрони и останалите без електрони атомни ядра могат да се намират много по-близо един до друг, отколкото като свързани в атоми. Затова при свиването обемът  на звездата силно намалява, достигайки раземрите на планета като Земята. В този момент налягането на електронния газ става достатъчно, за да породи сили на натиск, способни да уравновеят гравитационните сили. Звездата сега се нарича бяло джудже. Белите джуджета светят само за сметка на тяхната вътрешна енергия. Малката светимост на белите джуджета се дължи на малките им размери.

2. Из историята  ...

Първото открито бяло джудже, което е най-близкото до Слънцето, е спътнитникът на Сириус. Още миналия век  било забелязано, че Сириус описва по небето криволинейна, а не праволинейна траектория. Предположили, че това се дължи на гравитационното влияние на невидим дори с телескоп спътник с голяма маса. Когато телескопите станали по-добри, спътникът бил най-после открит. Оказало се, че размерите му са нищожни, а плътността - огромна.

a) б)

3. Двойната система Сириус, в която се намира най-близкото до нас бяло джудже:

а) близо до яркара Сириус А се вижда слабият му компонент - бялото джудже Сириус Б. Компонентите са много близо еднин до друг и разликата в блясъка им е 10м (10 000 пъти). Затова фотографията е получена със специална техника, което се е отразило в по особедния ''лъчист'' вид на Сириус А.

б) видимото движение на компонентите на Ситиус по небето. Вижда се праволинейното движение на общия център на тежестта.

4. Краят им
Белите джуджета постепенно изстиват и някога ще се превърнат в студени и мъртви черни джуджета. Процесът на изстиване е толкова бавен, че за цялото време на съществуване на Вселената нито едно джудже не е успяло да изстине напълно. Може да се каже, че белите джуджета представляват ''гробници'' на изгоряла материя, която повече не участва в никакъв кръговрат - тя остава погребана завинаги в недрата на тези мътрви звезди, които нямат вече вътрешни източници  на енергия.